По следите на Владайска река

По следите на Владайска река

Витоша!

Заела скромното четвърто място по височина в България. Единствената куполна планина у нас, площта ѝ също не впечатлява – малко над 300 кв. км. Настанила се между Стара планина и Рило-Родопския масив, но най-вече в очите и сърцата на всички, които се събуждат с познатит ѝ контури.

Витоша винаги е заемала специално място за всеки, роден или живял някога в София. Лесен начин да избягаш от динамичния град, но също толкова динамично да се върнеш, за да се слееш с градската суматоха и задълженията си.

Познаваме я най-вече от северната и североизточната ѝ страна – от Софийската котловина. По същество знаем добре каменните ѝ реки, хижа Алеко и Платото, някои помнят и хотел Щастливеца. Не са ни чужди и Ветровала и Офелиите, където поколения хлапета карат шейните си.

През топлите месеци решихме да погледнем Витоша от друга гледна точка – от северозапад или от Владайската седловина. Да достигнем може би най-популярното и гъстонаселено място на планината днес – Златните мостове, но през слабо познат маршрут. Тръгваме от сгушеното между Витоша и Люлин селце Владая, за да достигнем до известната с морените си местност.

Туристическите блогове ни обещаха около час и половина преход, но свикналите с по-лесни терени ще го вземат за по-кратко време.

Пътеката е лесна и приятна, подходяща е и за деца. Маркирана е добре, макар на практика да е много трудно да се сбърка.

Широка е и през почти цялото време е гориста. Спиращи дъха гледки липсват, но се постига пълна отмора и забравяне на всяко напрежение.

Пътят се движи успоредно на Владайската река – всъщност най-забележителното на този маршрут.

Не липсват мини езерца, водоскоци и разбира се – камъни.

Почитателите на флората, фауната и фотографията могат да намерят интересни обекти. Достатъчно е само да се отбият от пътеката и да изследват околностите. Внимавайте да не се изгубите, особено ако разходката ви е следобедна.


Накрая пътечката излиза в долната част на Златните мостове, преди големия завой, където спират автобусите. Резултатът – смяна на пейзажа, чист въздух, добро Slow Life настроение, София и Владая – на безопасно разстояние.

Снимки: Павел Константинов