Арх. Гергана Диканска, архитект и младши партньор в архитектурно студио „Дикански и партньори“ ЕООД. През годините е участвала в проектирането на разнообразни проекти на фирмата предвид широкия си интерес – от паметници на недвижимото архитектурно наследство до интериорни проекти на еднофамилни къщи и апартаменти. Завършила е катедра „Интериор и дизайн за архитектурата“ в УАСГ, а понастоящем е вече и редовен докторант към същата катедра.
За архитектурата и красотата на градския облик
Някой някога беше казал, че архитектурата е отражение на живота на всяка епоха – нейните възходи, нейните падения, нейните възгледи и усещания. Забързани в ежедневието си, днес хората забравят да оценяват красотата на изградения през годините градски облик, а именно обстановката на мястото, в което всеки ден се движим, ни въздейства най-емоционално.
Оставяйки настрана съвременните проекти и случващото се на сцената на строителството днес, голяма част от недвижимото културно наследство, което активно участва в градския живот, представя историята на България след 1878 и най-вече случилото се в периода на първото десетилетие на ХХв. Това е период на бързо натрупване на основите на новата българска държава, изграждане на модерна визия, усилено благоустройство и строителство на административни и жилищни сгради в градове като София, Варна и Русе, които и до днес служат за примери като сгради–паметници на културата или недвижимо „културно наследство“.
Последното название идва от Закона за културното наследство, който гласи, че „културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“. Недвижимите паметници на културата са разделени на такива със „световно“ (културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство), с „национално“ (културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната), с „местно“ (свързаните с културата и историята на населените места, общини и области), и с „ансамблово“ значение (поддържащи пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат“). Недвижимите културни ценности могат да бъдат самостоятелни сгради, групови паметници на културата, както и да бъдат част от архитектурно-археологически резерват.
И докато „световните“ примери като Боянската църква и тези с „национално“ значение като Народния театър „Иван Вазов“ са общоизвестни със своята история, има сгради във всеки един град, станал от стратегическо значение за развитието на страната, които също толкова фино отразяват духа на възраждането на новата българска държава и това, което днес наричаме „вкъщи“. Такива можем да намерим в София, Варна и Русе, проектирани от първите български архитекти след Освобождението, следвали и завършили образованието си с държавни стипендии на Запад. Те изкусно съчетават „модерните“ за онова време стилове – Барок и Сецесион, с традициите на българската архитектура през вековете. А каква по-добра възможност да се върнем обратно във времето и да се запознаем с тях от навечерието на трети март?
Пощенската картичка на София - Сградата на барон Гендович
На ъгъла на ул. „Дякон Игнатий“ и ул. „Иван Вазов“ се издига красива, масивна 7-етажна сграда по виенски образец със статут на недвижима културна ценност с „местно значение“, която при построяването ѝ през 1915 г. по проект на първия български архитект на свободна практика арх. Никола Лазаров, е била най-високата в страната. Дълги години изобразявана на пощенска картичка като забележителност на столицата и първия български небостъргач, сградата е била собственост на Христо Иванов Гендович, удостоен с титлата „барон” от цар Александър II за участието си в Руско-турската освободителна война.
В декоративната украса на фасадите на сградата се наблюдава интересна комбинация на растителни елементи, характерни за стила Сецесион, с капители и балюстради, вдъхновени от старите български столици. Построена е за доходно здание, което служело като кантори. В последствие, в нея се е нанесла първата Българска народна банка. Сградата е с административна и жилищна функции като последните три етажа се обитават от собствениците. Днес, тя продължава да се стои величествено със своята тектоника и да излъчва спокойствие и престиж редом до Народния театър „Иван Вазов“.
Визитната картичка на ул.“Преслав“ във Варна – сградата на Никола Ючормански
Улица „Преслав“ е главната улица във Варна още през турско време, като е била основна връзка между пристанището и центъра на града, преминавайки в горната си част през площада – Чаршията. Имената ѝ се менят в годините, но функцията ѝ на голяма търговска и банкерска улица, както и важен транспортно-комуникационен център остава същата. Това е една от малкото варненски улици, които и до днес са запазили очарованието и атмосферата на градската среда от началото на XXв. Тогава е създаден и архитектурният облик на сградите по тази улица, като почти всички те са културни ценности, проектирани от големи имена в българската архитектура, които са създали един неповторим и завършен ансамбъл, обявен за част от архитектурно-археологическия резерват „Античен град Одесос – Варна“. Една от тези сгради, намираща се на №10, се превръща във визитната картичка на ул. Преслав. Несъмнено майсторството на арх. Никола Лазаров отново превръща сградата, построена в 1910г. за известния варненски търговец и общественик Никола Ючормански, в емблема.
Проектирана от арх. Лазаров, сградата е била предназначена за хотел с магазини. След построяването ѝ (във време на война) се е ползвала за немско комендантство. След 1944г. е пригодена за медицински пункт, а след това е била собственост на Жилфонд, като партерът и първият и вторият етажи над него са се използвали за канцеларии. В момента сградата изпълнява изцяло административни функции.
Фасадата на сградата е проектирана с изключително майсторство – прозорци, оформени с корнизи, елиптични арки, увенчани с гирлянди от лаврови листа и ключов камък в акантов лист. Декорацията е с каменна пластика – предвид атмосферните условия на морската столица и въпрос на престиж за времето. Днес, нейното цветово решение, изпълнено в розово, сиво и бяло, дава възможност на пластичността й да изпъкне изразително. Едрите орнаменти изграждат предната линия на декорацията в сиво, а дребните детайли, част от „основата“ на фасадата – в бяло, я допълват като плетеница, за да може отново да се постигне усещането за смирено вековно достойнство.
„Малката Виена“ – град Русе и сградите на ул. „Александровска“
Бурното развитие на града започва през втората половина на XIX-ти век и особено след Освобождението през 1878г. По река Дунав до Русе „достигат” всички архитектурни Европейски модни течения – барок и сецесион, които по един или друг начин намират израз в сградите на града. Формирането на европейския му облик в годините след Освобождението продължава и в общинските разпоредби се постановява новите сгради да бъдат декорирани в съвременен за епохата стил: „Всички фасади на сгради по главните улици на гр. Русе да бъдат богато украсени с пластическа каменна декорация.” (из „Правилник за строежи на частни сгради” от 1893г., приет от Русенската община). Сред обществените сгради се отличават тези на Българска търговска банка (отдел Култура на ул. „Цариброд”), Банката на Буров на ул. „Александровска”, а от жилищните сгради са къщите на Буров и на Е. Хараламбов на „Придунавски булевард”. Планирането е подчинено на класически западноевропейски урбанистични визии и то поражда архитектурните ансамбли на площадите и търговските улици, а декорирането на къщите с каменна пластика, успешното балансиране с орнаменти, смесването на елементи от стилове – барокови гирлянди, скулптури и фронтони, вензели и маски, формират характерното лице на Русе, което и до днес познаваме.
От емблематичните примери на сгради на ул. „Александровска“ са две къщи – къщата на Петър Атанасов и къщата на д-р Стоил Станев, и двете проектирани от арх. Спиро Валсамаки, един от най-изявените строители за времето си в град Русе. Сградите са били предназначени като домове на втория етаж и магазини на приземния. През годините те са запазили функцията си на търговски и/или административни сгради, вписвайки се в архитектурния ансамбъл на улицата. Характерни елементи в сградата на д-р Стоил Станев са изкусните декорации по прозорците със „слепи“ подпрозоречни балюстри, орнаменти с миди и гирлянди, както и фронтона и люнети на покрива. В цветово отношение, сградата е решена в ахроматичната гама с единствени златисти акценти в дограмата на приземния етаж и част от детайлите на горния етаж с цел изпъкване на архитектурната пластика и придаване на достолепност и престиж на функцията, която в момента сградата изпълнява.