Градът разказва своите легенди
Често вървим из нашия град, без да забелязваме сградите и останалите обекти. Някои от тях са красиви и запазени, други занемарени и изоставени, трети нови и модерни, цари еклектика, но като цяло те са просто фон, декор на нашия живот тук и сега. Рядко се случва да си задаваме въпроси, какъв е архитектурният стил на тази сграда, кой я е проектирал, каква история разказва самата тя. А когато сме гости на града и никой не ни обяснява, не се наемаме да разберем сами, освен ако не направим един градски тур.
С този текст ще ви дадем карта към Стара София и, разбира се, на част от сегашното й проявление, защото, както гласи девизът на столицата ни, тя расте, но не старее. На вашето внимание няколко от най-важните места из София заедно с легендите около тях.
Площадът на толерантността
Всъщност става дума за многоъгълник от храмове, които са на пешеходно разстояние един от друг. В центъра на днешна София, лека-полека през вековете се съсредоточават храмове на различни общности. Два от тях са християнски – православната катедрала „Света Неделя” и католическата „Свети Йосиф”. Недалеч от тях са Баня Баши джамия и Софийската синагога.
Площад „Св. Неделя”, заедно с площад „Бански”, са двете най-стари места в нашата столица. Минералният извор „Бански“ започва да се използва още през ІІ-ІІІ век и бързо се превръща в място за отмора и лечебни процедури, докато на площад „Св. Неделя”, освен че се помещава администрацията на града, минават и двете основни пътни артерии. Там в римско време е тържището, където в малки дюкянчета се върти търговия. По-късно, когато християнството решително се намесва, на площада се изграждат първите християнски храмове.
До средата на ХІХ век „Света Неделя” представлява малка сграда с каменни основи и дървени стени. През 1856 г. на нейно място започва строеж на нов храм, който е осветен през 1867 г. През XIX и началото на XX век той е популярен и с наименованието „Свети Крал”, тъй като от началото на XVIII век в него се съхраняват мощите на сръбския крал Свети Стефан Урош ІІ. Легендата гласи, че имат целебна сила и предпазват от болести.
Датата 16 април 1925 г. белязва завинаги „Св. Неделя“. При атентат, по време на служба част от църквата е разрушена. Под купола на катедралата загиват 193 души, а 500 са ранени. И досега това е един от най-големите терористични актове по брой жертви в историята. Общината по онова време предлага храмът да се разруши и на негово място да се постави паметник на загиналите. В крайна сметка свещениците убеждават властите той да бъде възстановен. Издигат го по-голям и по-различен в сравнение с предишните църкви.
Като се отместим малко встрани от площада, ще видим красивата джамия от султански тип - Баня Баши, изградена от прочутия турски архитект Синан през ХVI век. Сред четирите споменати храма в центъра на София тя се явява най-старият запазен до наши дни. Легендата разказва, че джамията е построена от молла Ефенди в памет на починалата му съпруга.
Недалеч от нея се издига друга забележителна с красотата си сграда – софийската синагога, най-голямата на Балканите и трета в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Идеята за изграждането й възниква през 1903 г. – на мястото на съществуваща дотогава по-малка синагога. Сградата е построена по проект на Фридрих Грюнангер. Австрийският архитект я създава по подобие на виенската синагога, която по-късно е разрушена от нацистите. Стилът на сградата се определя като испано-мавритански с византийски нюанси.
На един хвърлей от синагогата се намира католическата катедрала „Свети Йосиф”, най-голямата католическа църква в България. Идеята за нейното построяване се ражда през 1875 г., а строежът започва през 1878 г.
Целият комплекс е завършен по време на Втората световна война и разрушен при бомбардировките през март 1944 г. Оцелява само концертната зала. През 2002 г. в присъствието на папа Йоан Павел II е положен първият камък на строежа на нов храм на мястото на разрушения. Строителството по проект на архитектите Косьо Пеев и Стоян Янев продължава 4 години и е финансирано от дарения на католици от цял свят.
Градска градина – Народен театър
Да продължим нашата разходка към най-близката зелена точка, която се явява и най-старият парк в София, разположен в центъра на града пред бившия царски дворец. Открит е официално на 4 април 1878 година и първоначално се нарича Александровска градина. И тя пази момент от историята, свързан с насилие. През 1891 година на източния вход на Градската градина към улица „Васил Левски“ е извършен опит за убийство на министър-председателя Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.
Но да се върнем към одухотворяващата сила на красотата. И до ден днешен в тази градина блести едно архитектурно бижу - сградата на Народния театър.
Решението е взето от Народното събрание и с Указ на княз Фердинанд I се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа“. През юни 1904 г. строежът на сградата по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер е в ход. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. със специално представление.
През 20-те години на ХХ век в сградата избухва пожар, следват много перипетии и трудности, свързани с представленията, те са преместени на различни сцени, дори в други градове.
В крайна сметка сградата на Народния театър е реконструирана в периода 1924 – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. От Германия също така е доставена сценична техника, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато притежават само най-добрите театри в европейските столици. Тази техника работи от 1929 г. до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
По време на Втората световна война театърът отново е покосен, но го възстановяват в края на войната. Днешното цялостно художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.
Княжески/царски дворец
Вече стана дума за него, но нека разкажем малко повече за тази сграда, обитавана преди от царското семейство, а в наши дни превърната в Национална художествена галерия. Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879).
Строителството се осъществява на два етапа. Началото е поставено от първия български княз Александър І Батенберг, който възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да проектира преустройството на бившия турски конак в представителен дворец. Запазени са само каменните основи, а фасадата придобива изцяло нов облик, в духа на модерната за времето смесица от неостилове.
Вторият етап на строителство е свързан с името и дейността на следващия български княз - Фердинанд І Сакс Кобург Готски. За главен ръководител на строежа е поканен арх. Фридрих Грюнангер. По негови проекти е реализиран триетажният североизточен корпус на двореца, предвиден за апартаменти на голямата княжеска фамилия. Там има още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини. На последния етаж и мансардните етажи са разположени апартаменти за гости, стаи за персонала, работни помещения. В тази част на сградата е монтиран и асансьор.
Архитектурата – външна и вътрешна, е умело съчетана със старото крило. Особено впечатление правят раздвижените фасади, добре вписани в околната парковата среда.
Въпреки че софийският дворец се строи на два етапа, общият външен изглед създава впечатление за сграда с единен обем. Не е случаен фактът, че в този си вид сградата служи за мярка и мащаб на всички обществени и жилищни постройки в София до 20-те години на ХХ век.
След 9 септември 1944 г. функциите и изгледът на двореца са тотално променени за целите на БКП.
Алма Матер
Продължаваме нашия градски тур по жълтите павета. Според легендата, те са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите, са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. Вървим към една от най-емблематичните сгради. Не, няма да се спрем пред Народното събрание, от което е останала само фасадата, а там, където хората придобиват знание и се превръщат в личности.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото и най-голямо висше училище в България. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.
Доста интересна и на моменти трагична е историята около построяването на тази монолитна сграда. През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Победител в него излиза френският архитект Жак Бреасон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Сложността и мащабите на проекта правят реализацията му невъзможна.
В Първата световна война България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни проекти. През 1920 г. е възложено на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните планове. През 1924 г. с тържествено полагане на основния камък арх. Миланов започва строителството. Но междувременно отритнатият арх. Бреасон търси справедливост и завежда дело, което печели за нарушение на авторските му права и получава компенсация.
Българският арх. Миланов се отдава напълно на проекта и реализацията му. Той работи буквално до последен дъх. Повален от тежка простуда, архитектът умира на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев. Втората световна война довежда до забавяне на разширяването на архитектурния комплекс. През 50-те години са подновени строителните действия, а чак през 1985 година северното крило е окончателно завършено.
Старата зоологическа градина
Градската разходка се нуждае и от почивка сред зеленина, с каквато София разполага. Но нека разкажем зя място – легендарно от отминали времена… Зоологическата градина в София съществува от 1888 г. , благодарение на огромния интерес на цар Фердинанд към дивата природа и особено към птиците. Първоначално той събира животни в двора на двореца. Понеже наборът животни рязко се увеличава с лешояди, мечки и елени, той заделя за техен подслон част от царската ботаническа градина, намираща се по онова време в края на града. Сега това е част от парка между бул. Евлоги и Христо Георгиеви (Перловска река), ул. Гурко и бул. Васил Левски .
Царят продължава с обогатяването на животинската колекция. Интересите му се насочват и извън пределите на България. Включително докарва лъвове, които още първата година дават поколение. В построения басейн плуват няколко розови пеликана, а до тях се разхожда едногърба камила.
След като успяват да опазят градината и животните по време на Втората световна война, към 1950 г. в нея се отглеждат над 2000 животни. Мястото отеснява и през 1983 г. се построява нова зоологическа градина в по-отдалечен квартал на града.
Невъзможно е да се спрем на всички интересни места, камо ли да разкажем подробно за един град с повече от 7000 години история. Но тъй като сме в деветия месец на годината, следва да отбележим нейния ден – 17 септември, когато честваме християнския празник на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София.
И нека си пожелаем: вярата да води, надеждата да крепи, любовта да побеждава и мъдростта да бди над тях!
Автор на статията: Белослава Димитрова, журналист
Белослава Димитрова е журналист и обича да разказва истории. Пише и редактира за платформата Seen. Има свое авторско предаване "Градски легенди" по радио София и е част от екипа на радио предаването "Молескин".