Кратка биография:
Антонина Илиева е архитект с интерес към живия обмен между архитектурната теория и практика. Понастоящем една четвърт от студио dontDIY, от 2012 г. насам Антонина Илиева успоредно работи по изследването си върху съвременната японска архитектура.
Корпоративната социална отговорност и околната среда – природна и застроена
Продължаваме да си говорим за града, за съвременния наш град, и изникват още интересни чуждици за обсъждане. Докато някой пита защо превеждаме „street festivals“ просто като „улични фестивали“ и не отнема ли това от смисъла, а друг се диви на „ко-ливинг“, който в крайна сметка стъпва чисто и просто на едно съжителстване „като в комуналките“, важен е самият факт, че тази дискусия се случва. Щом навлизат външни понятия, които да опишат процеси, протичащи тук, значи тези процеси са или толкова нови, или толкова добре забравени, че в момента ни се струват чужди. Щом мислим и говорим за тези понятия, значи започваме да мислим и говорим и за процесите, стоящи зад тях, и да ги поместваме в своя свят.
Така стигаме до корпоративната социална отговорност, която не рядко и в разговор на български назоваваме посредством английското съкращение – CSR. Темата за корпоративната отговорност е изключително обширна и този текст само я докосва, за да насочи вниманието към нейната всъщност неразривна връзка със застроената, и природната, среда на града.
Перно Рикар Responsib’All Day Bulgaria в Национална художествена академия снимки: Студио ПроЖектиране
Когато говорим за корпоративна социална отговорност, можем да я открием назована по много начини, в това число: стратегическа филантропия, корпоративно гражданство, социална отговорност и други. Всяко от наименованията носи със себе си определена гледна точка за ролята на бизнеса в обществото. Корпоративната социална отговорност най-общо е отговорът на бизнеса към предизвикателството, наречено „устойчиво развитие“. Касае всичко от начина, по който една компания управлява процесите си, за да генерира цялостно положително въздействие върху служителите и техните семейства, върху местната общност и обществото като цяло, до конкретни благотворителни жестове като почистване и обновяване на улици и сгради, образователни кампании и др.
Малките и средни фирми: устойчивостта като креативен бизнес модел
Gro-Cycle отглежда трюфели в утайка от кафе; De Ceuvel e енергийно автономно ко-уъркинг селище и лаборатория за изследване на възобновяемите енергийни източници
Редица съвременни компании изначално стъпват на понятието за устойчивост и развиват бизнес модели, твърдо ситуирани в концепцията за кръгова икономика, обединяваща икономически растеж и опазване на околната среда в едно. По-често това са малки и средно големи фирми, създадени през последните две десетилетия, в които разбирането за устойчивост еволюира отвъд схващането, че екология = активизъм, коренящо се в изкуственото разделение между град и природа, причинено от бързите темпове на световна индустриализация в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Комфортът, с който подобни компании боравят с отпадъците, старото и привидно ненужното, за да развият привлекателни и икономически успешни брандове, показва завръщането към съвсем естественото и исторически обосновано познание, че човекът всъщност е част от еко-системата, която планетата ни представлява и, ако са умерено проведени, неговите дейности не са непременно вредни за околната среда. Подобен прагматичен манталитет всъщност съществува от векове в традициите на редица култури – сатояма ландшафтите в Япония, дехеса поземлените едници в Испания, ахупуа'а регионите в Хаваи – всички те представляват балансирана мозайка от естествени и обработвани от човека терени, в които икономика, природен цикъл и администрация са в хармония. Освен в по-лесно управляемия размер, тайната на успеха на подобни малки компании, вероятно се крие именно във факта, че този тип естествен стремеж към устойчивост просто е част от духа на тяхното време, от техния морал и им позволява да бъдат креативни. Както отбелязва дизайнерът Юлиян Кирилов, основател на българския бранд за рециклирани вещи Zona Urbana, това което прави рециклираните предмети уникални и оттам - желани, е дизайнът.
Големите фирми: устойчивостта – мисия възможна
Когато става дума за големи фирми, обаче, активните членове на гражданското общество често поставят под въпрос основните им мотиви за CSR, считайки че корпоративните програми за финансиране на социални и екологични инициативи не са нищо повече от PR кампании. В строителството например, на пръв поглед изглежда, че златните медалисти на тема устойчивост, са компаниите, чиито сгради са сертифицирани по LEED стандарта за устойчиво строителство. Макар техните амбиции да са в правилната посока, реалността е, че дори когато потреблението се намали, сградите - жилищни и обществени - си остават един от най-сериозните консуматори на електроенергия и суровини в световен мащаб. Потенциалното въздействие на наистина зелените сгради върху нашата околна среда е очевидно, но дали това, което правим по въпроса е достатъчно и как да бъде убедително в очите на обществото? Независимо от песимизма, с който биха могли да се сблъскат понякога, CSR практиките еволюират и все по-голям брой компании в международен план се включват в тях. Причините за това са много - от една страна не може да бъде омаловажена благородната мотивация на самите служители на компаниите като двигател и инициатор на CSR програми. Друг важен двигател на практиките на CSR дори и в големите компании, са самите корпоративни лидери. Компаниите не са монолитни единици, а организации, ръководени от конкретни личности и ситуирани в общества, в които те извършват своята дейност. Така не рядко програмите за корпоративна социална отговорност отразяват човешката страна на компаниите и личния ангажимент на лидерите им да допринесат за общността, от която са част. Един ярък и подобаващо мащабен пример за корпоративна социална отговорност на голяма компания, стартирала в най-ранните етапи на индустриализацията и еволюираща до днес, е обновлението на комплекса заводи на легендарния автомобилен производител Форд в Ривър Руж по проект на студиото на William McDonough - архитект с международна репутация на визионер в сферата на устойчивия дизайн.
"Това не е екологична филантропия, а сериозен бизнес, който за първи път балансира бизнес нуждите на автомобилното производство с екологични и социални проблеми при реконструкцията на индустриален обект с екологично неприемливи настоящи условия", заявява през 2000 г. председателят на Ford Бил Форд , внук на Хенри Форд. "Именно това разбирам аз под усточйвост и това ново съоръжение в Руж полага основите на модел за устойчиво производство на 21-ви век. Докато повечето компании биха предпочели да сменят локация пред това да инвестират в 83-годишен обект, ние разглеждаме този проект като важна реинвестиция в нашите служители, в родния ни град и в една американска икона на 20-ти век ", съобщава Ford Motor Company Press Release , 2000 г.
Заводът на Форд в Ривър руж – фотографиран 1927 г. и 2004 г. след реализация на проекта на William McDonough + Partners снимки: Wikipedia
По аналогия, мащабът на подкрепата на големи и утвърдени в световен мащаб компании като Apple, AirBnB, Google и стотици други към важни природни обекти, надхвърля обхвата на непосредствения икономически интерес и обект на дейност на конкретните компании и говори, ако не за искрена загриженост, то поне за етичност и отношение към същественото. Добър пример за това явление в градска среда е любимият на нюйоркчани парк The High Line, проектиран от иконичното студиото за ландшафтна архитектура и градоустройство Corner Field Operations върху дарената на града Ню Йорк изоставена отсечка от железопътната инфраструктура на града. Важен в случая вероятно е и инструментариумът, предоставен от управлението на парка, който улеснява компаниите да подкрепят вълнуващата локация, спечелена обратно от разрухата, в полза на обитателите на града.
Паркът The High Line и приятели снимкa: Wikipedia
Дали не е възможно и в София подобни проекти да започнат да получават все по-широка подкрепа от бизнеса и гражданите да получат своята Green Line – например този за Зелената линия на София, дело на младите архитекти Християна Василева и Светослав Александров?