Кратка биография:
Антонина Илиева е архитект с интерес към живия обмен между архитектурната теория и практика. Понастоящем една четвърт от студио dontDIY , от 2012 г. насам Антонина Илиева успоредно работи по изследването си върху съвременната японска архитектура като източник на редица тенденции в съвременната архитектура в световен план и у нас.
Co-living в града – типология на хармоничното съжителство |
| От co-working към co-living: Share Yaraicho (2012), Токио Япония / архитекти: Сатоко Шинохара, Аяно Учимура / снимка: личен архив |
| Към момента, в който четете тези редове – януари, 2018 г., - понятието co-working най-вероятно е вече познато на всички. Културата на споделените работни пространства вече от над половин десетилетие утвърждава присъствието си в България и към момента разполага със значителен фонд разпознаваеми и социално активни локации във всички големи градове у нас. Понятието вече присъства в речника ни и в транслитерирания си вид – коуъркинг и в различна степен структурирана информация за българските коуъркинг пространства е вече лесно намираема в различни хартиени и онлайн издания. Ако сте една идея по-запознати с еволюцията на споделените работни пространства и по света, и у нас, ще знаете също, че макар и широко разпростанени като градска типология, те имат своето извънградско измерение под формата на лагери за професионалисти, които споделят не само работна, но и жизнена среда. Обратно в големите градове – София, Пловдив, Варна – наличието на утвърдени и до някаква степен познати и в меджународен план коуъркинг пространства постила и пътя за развитие на нова жилищната типология на споделеното пространство за живеене. |
| Споделеното пространство за живеене в Дом Морияма (2005), Токио, Япония / архитект: Рюе Нишизава / снимка: личен архив |
С това откриваме темата co-living. Съвременната форма, обозначена с конкретния термин, понастоящем в български контекст изглежда по-скоро свързана с коуъркинг пространствата и със споменатото по-горе извънградско съжителство на работещи в определни нетериториални професионални сфери. За осъзнаващите социалната мисия на архитектурата, co-living типологията притежава значителен собствен заряд, който освен икономически активните демографски групи, касае и групите на децата и възрастните. Притежава и потенциал да предложи решение на редица социални, инфраструктурни и икономически проблеми на големия град - градът, който и към момента приютява над 70% от населението на света, както е видно от тази любопитна интерактивна карта на UNICEF за урбанизацията. Стъпвайки на лично посетени и прочуени примери от Токио - един от най-големите градове в света и източник на редица важни тенденции в съвременната архитектура, фокусът на настоящия текст да запознае два примера – специфични представители на co-living типологиите, които акцентират върху възможността за постигане на хармонично съжителство в динамичната, и понякога агресивна градска среда. Селекцията е визуална, както е редно за блог-формата, и акцентира понякога върху проектите в тяхната цялост, понякога върху отделни интересни аспекти на посетените примери, с цел да стане основа за размисъл върху мястото на подобни нови типологии в съвременната българска градска среда. |
Co-living на градско равнищеДом Морияма (2005) / архитект: Рюе Нишизава |
| Споделени пространства – вътре в имота и отвъд в града - Дом Морияма (2005), Токио, Япония / архитект: Рюе Нишизава / снимка: личен архив |
В един от най-известните проекти на японския архитект Рюе Нишизава – Дом Морияма, споделеното обитаване се случва в рамките на парцел за еднофамилна къща, който съвсем по токийски, е с площ 290кв.м. В тази дворна площ е развит миниатюрен град в града - седем индивидуални жилищни единици със споделени озеленени и сервизни пространства – една за собственика на сградата и други шест – за отдаване под наем. От построяването си през 2005 г. до момента, проектът е обект на редица архитектурни, социални и артистични изследвания, сред които френският документален филм Moriyama-San (2017), който открехва вратата към успеха на феномена „споделено обитаване“ в този конкретен случай, като слага акцент върху личността на собственика като своеобразен лидер на микро-обществото, което Дом Морияма приютява. Интересен факт е, че Дом Морияма е бил представян на българската публика през годините – в лекции на автора-архитект Рюе Нишизава през 2006 г. в Червената къща в София и по-късно през 2012 г. във Варненски свободен университет, както и подложен на анализ в рамките на пътуващата австрийска изложба на тема съвременна жилищна архитектура Wohnmodelle, гостувала в СГХГ през 2009 г. по покана на второто издание на Sofia Architecture Week. |
| Дом Морияма (2005), Токио, Япония / архитект: Рюе Нишизава / снимка: личен архив |
Вероятно поради минималистичната естетика и видимата с просто око авангардност на конструкцията и материалността на сградите, е лесно проектътда бъде възприет в западния свят, в това число България, като любопитна екзотика, с идеи неприложими извън прекия му контекст. Какъв точно е този контекст обаче? При посещение на сградата окото с изненада открива, че въпросният контекст например има много общо и като историчност, и като консервативност с този в по-старите жилищни квартали на София. Възрастни съседи, живеещи през улицата знаят подробности за проекта, гордеят се, че е в техния квартал и изказват мнение, че въпреки че е необикновена за райноа, сградата е такава, в която никога не се чувстваш сам, дори и да живееш сам – което, добавят, на тяхната възраст е положително нещо, както и лесният достъп до къщичките. Когато ги питаме какво мислят за сигурността и привидната уязвимост на дома, част от чиито обеми гарничат непосредствено с улицата (която в японския случай често няма и тротоар), ни уверяват, че всички съседи държат под око ювелирните къщички и ако любопитен минувач се задържи твърде дълго около тях или си позволи да прекрачи невидимата бариера, която дели частната собственост от улицата, веднага биха повикали полиция, в тази връзка ни окуражават да разгледаме набързо, щом сме студенти, но да не прекаляваме. Тръгвайки си, всички знаем, че вече винаги ще гледаме с нови очи любопитните баби пред собствените си жилищни сгради и че статуквото е това, което сами направим от него. Сградата е уважителна към контекста си и дори изведена от него морфологично, но по своята същност устремена да го революционализира. |
Co-living в сградаLang Boat Kanda |
| Регламентираните общи пространства - ползите от co-living в интензивната градската среда - споделен дом Lang Boat Kanda, Токио, Япония / снимка: личен архив |
Понякога интересните co-living примери се раждат от преосмислянето на съществуваща сграда, какъвто е случая със споделения дом Lang Boat Kanda. Разположен в един от силно урбанизираните централни райони, домът дава нов живот на типична за централния токийски пейзаж прагматична пет-етажна сграда, в която могат да бъдат настанени 18 човека. Споделеното ползване на пространства в сградата в този случай по-силно напомня това в коуъркинг локациите – кухнята, дневната, стаята за видео игри са общи. Обща е и покривната тераса, която се ползва за „домашни“ вечери и събирания сред ландшафта на съседните високи сгради и създава неповторими условия за кино на открито. Също по подобие на коуъркинг събратята си, локацията стъпва на иновативна идея на двамата собственици, която се превръща в неин уникален за средата бизнес модел – езиковото обучение – сградата общува една седмица на английски, една седмица на японски, половината от обитателите по всяко време са чужденци, половината - японци. Нещото, което прави споделената сграда специална в случая, отново, както при предишния проект, сочи към собствениците, които също живеят в нея и стават своеобразни лидери на малкото общество, което я обитава, даващи тон в поддръжката и социалния живот на къщата. |
| Естествени материали и чист детайл на споделените жилищни пространства - споделен дом Lang Boat Kanda, Токио, Япония / снимка: личен архив |
Ползите по отношение на преодоляване на социалната изолация на съвременния пътуващ професионалист са много и близки до ума, начинът на споделено стопанисване на сградата обаче, повдига и редица интересни чисто архитектурни въпроси, чиито отговори биха могли да доведат до успешно и хармонично съжителство и в други жилищни типологии – например как ритмуването на общи и лични пространства и достъпът до тях може да регламентира колективната грижа за поддръжката им, така както регламентира колективното участие в тях; как осъзнаването, че сградата винаги работи в система с градската среда и осъзнатото боравене с този факт, може да подобри качеството на обитаване на различни равнища; как естетиката на избраните в интериора материали и детайли носи послание и приканя към споделяне. |