Какво научихме от приказките за бавния живот

Какво научихме от приказките за бавния живот

Те са общочовешката мъдрост. Разказват ни ги като малки и научаваме за света. Разказваме ги като големи и научаваме още повече за света.

 

Приказките са чудния начин, по който хората решили да предават на поколенията онова, което са научили, онова, което са сметнали за важно.

 

В приказките има втъкани традиции, предупреждения за опасности, стремеж към доброто, морални ценности и желание за уреден и спокоен живот - такъв, какъвто го искаме и сега.

 

Ето какво ни научиха приказките за бавния начин на живот, за Slow Life, който сега толкова много ни липсва. Дали не е защото като че и спряхме да разказваме толкова много приказки?

 

Пипи Дългото чорапче - не бързай да порастваш

 

Помните ли какво казваше Пипи за възрастните? Че имали мазоли и плащали данък общ доход. Нейните пакости не са нищо друго, освен желание да е свободна колкото се може по-дълго, да прави това, което ѝ се иска отвътре, а не това, което ѝ налага обществото и да е щастлива по своя начин.

 

Красавицата и звярът - дай на всеки шанс да се разкрие

 

В свят, в който преценяваме хората изключително по външния вид и по умението им да изглеждат добре на снимки, е хубаво да си припомняме често приказката за Красавицата и звярът.

 

В нея тя, след първоначалния страх и отвращение, успява да види добрата страна на грозното чудовище. Влюбва се в него заради душата му и той се превръща в истински принц.

 

Не е ли така и с всеки човек, с когото се срещнем - когато получат любов, дори и най-суровите характери омекват.

 

Просто трябва да им се даде шанс.

 

Мечо Пух - с приятели винаги е по-весело

 

Из цялата гора приятелите на Мечо Пух са готови да му помогнат. Всеки според възможностите си - с мед, балон или да му прочетат табелата. Той пък намира изгубени опашки и търси Източния полюс.

 

И в живота е така - когато имаш край себе си верни приятели, на които отделяш от времето и вниманието си, не може да ти е скучно.

 

Житената питка - най-вкусно е, когато го направиш сам

 

Когато сам замесваш хляба си, когато го чакаш да втаса, да се изпече, а накрая и да изстине, се наслаждаваш истински на храната.

 

Вкусът не е само в наяждането, но и в удоволствието от правенето на храната. А докато чакаш времето бавно да се изтече, можеш да си с най-близките си и да си разказвате истории.