Предимствата и недостатъците на компактния град и какво значи качествена плътност? Добре планирани мултифункционални градове.
Трудно ни е да си представим, че компактното застрояване на един град може да има позитивен ефект, както в българската, така и в глобалната действителност. Когато говорим за град, темата за гъстотата предизвиква противоречиви реакции като социален и културен феномен. В дискусиите в България, думата се използва отрицателно, асоциира се с презастрояване и предизвиква фантазии за страх и хаос. В контекста на София, застрояване и компактен град носят изключително негативна конотация. Проблемите с презастрояването в столицата се усещат осезателно през последните десетилетия и предизвикват дори граждански протести срещу конкретни строежи в редица столични квартали. Недоволството се пренася от конкретни случаи върху разбирането за плътно застрояване като цяло. Това всъщност далеч не е само софийски феномен. Дискусията за компактните градове е широко застъпена в глобалния политически, икономически и социален контекст. Но какво всъщност представлява плътността на един град? Градската плътност се отнася до броя хора, които обитават дадена географска единица. Противно на общото понятие, компактен град не означава автоматично високо строителство. Например в Европа, някои от най-плътните градове са такива с преобладаващо ниско строителство като Барселона и Париж. По-плътните градове имат потенциала да бъдат по-продуктивни, по-иновативни и по-устойчиви, отколкото разпръснатите на широка площ градове. Това е мнението на все по-голям брой урбанистически теоретици, експерти и политици, които твърдят, че проектирането на плътност е от решаващо значение, ако искаме да създадем жизнеспособни и проспериращи градове. Но въпреки ползите си, разбирането и общественото застъпничество за гъстотата е ниско: за много хора това автоматично значи препълнени кули и загуба на лично пространство и личен живот. Има ли идеал за „перфектна плътност“, който може да стане общоприет?
Проекът “Повече от жилище” на Duplex Architekten съчетава разнообразни социални и жилищни функции
„Всеки изглежда е убеден в плътността,“ казва Лисете Ван Доорн, главен изпълнителен директор на Urban Land Institute в Европа, „но все още има много дискусии за това как трябва да изглежда тя. Това е отчасти защото самата плътност не е целта. Това е средството: дали да се даде възможност на един разрастващ се град като Лондон да отговори на изискванията на икономиката на споделянето или на намаляващ град като Дрезден да управлява упадъка и да интегрира населението си.” добавя тя. Подходът на града към плътността наистина зависи от това, което се опитваме да постигнем. Повечето жители на градовете искат добри връзки с обществения транспорт и пешеходни квартали, но често са против гъстото застрояване. Плътността често се възприема и като синоним на унищожаването на местния характер, което също не може да бъде прието еднозначно така. Някои от най-плътните градски ядра в света са известни със своя специфичен локален характер. Това са така наречените градски райони с висока плътност и ниска етажност, като например квартал Eixample в Барселона и West Village в Ню Йорк.
Зоната Eixample в Барселона е една от най-гъсто населените територии в Европа
Глобалният опит на най-забележителните столици в света показва, че е по-важно да се съсредоточим не върху това колко високо да се строи, а как да се разпредели по-добре плътността в територията. Едно от най-ефективните решения е създаването на мултифункционални квартали, в които обитателите могат да живеят, да работят и да се забавляват. Според основателя на Офис за архитектура и урбанизъм в Ню Йорк Вишан Чакрабати, е важно да се обърне внимание на създаването на различни плътни зони в един град и свързването на предградията. С този полицентричен модел се избягват пренаситени зони и градските функции се разпределят балансирано. Осигуряването на мултифункционалност на тези центрове, добри връзки с обществения транспорт и денонощни дестинации, които да обслужват комбинации от групи от населението, е от решаващо значение, за да бъдат зоните успешни. Качествената плътност е сложна за реализация. Тя означава равен достъп за всички до градската инфраструктура - обществен транспорт, паркове, училища, пазаруване. Париж поставя стандартите в това развитие. Неговата мрежа на метрото е толкова фино разделена, че никой апартамент не е на повече от 500 метра от метростанция. Плътността е добра тогава, когато близостта в съвместния живот може да бъде възприета от жителите като позитивна характеристика и добавена стойност. Ето защо колкото по-плътен е един град, толкова по-голяма е нуждата му от публични пространства. Не е задължително те да са ограничени само до приземното ниво и могат да се разполагат и високите етажи и покриви на сградите.
Оперна постановка върху покрива на паркинг в Пекъм, Англия
Разбира се, както у нас, така и по света, за съжаление съществуват такива бизнес инициативи, които са ориентирани единствено към печалбата и експлоатират градските площи така, че пораждат обществени проблеми. Това е чисто количественото застрояване, което не решава социални въпроси. С разрастването на София тези въпроси се превръщат в актуални за нас и е нужно да говорим повече за качеството на застрояване и функциите на градската среда. Това, от което града ни се нуждае днес, е дискусия за качествена плътност. Как можем да постигнем по-добро качество на живот, което се създава от заедно от всички участници в оформянето на облика на града?
Автор: Ина Вълканова, архитект
Ина Вълканова е архитект с интерес към процесите, които изграждат качествената градска среда. Базирана между Цюрих и София, в момента е част от екипа на Визия за София, който работи върху дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии.