Кратка биография:
Антонина Илиева е архитект с интерес към съзнателно търсения и непрестанен обмен между архитектурната теория и практика, към градското пространство и към образованието и образоваността по тези теми в България. Понастоящем една четвърт от студио dontDIY - http://dontdiystudio.com/ , от 2012 г. насам Антонина Илиева успоредно работи върху докторантското си изследване върху феномена на съвременната японска къща като специфичен социален, исторически, икономически и теоретичен модел, който повдига въпроси за бъдещето на застроената среда в световен план.
За градските фестивали и сближаването на хората с града
2017 г. донесе на София поне две събития, които аз лично развълнувано отчетох като паметни по отношение на развитието на градската култура тук - първото издание на уличния фестивал White Rabbit и поредното издание на Kvartal Festival. На пръв поглед малки по мащаб и потенциал за въздействие градски събития.
Ето например защо сметнах, че White Rabbit - новият уличен фестивал (който май има и потенциал да продължи да се случва) е градски феномен, който искам да отбележа и отпразнувам:
- заради мястото и фактът, че някой внимателно си е дал сметка за потенциала му - сградите като декор; съотношение ширина-височина на този участък от улицата, изненадващо различно от прилежащия към Шишман участък от същата улица (Иван Вазов); ивицата небе, подчертана от това съотношение;
- волята за разпознаване и създаване на дух на мястото (PlaceMaking) - сега-оживено vs. нормално-оживено; сцената, към която ивицата небе и ивицата трева водят;
- съдържанието и начина на поднасянето му - подборът на музика; подборът на различни видове културни продукти; присъствието им вместо презентирането им; спокойствие; концентрираност на преживяването, подчертаваща различност на този момент там и сега, спрямо същия момент на съседните улици;
- инициативата е частна, т.е. всеки от нас може да инициира нови и различни събития с „ефект на пеперудата“ спрямо градското общество по пример и по аналогия.
София е град на историческа сложност, която може да бъде истински вълнуваща, погледната обективно и без да се сърдим на предишни исторически периоди. Тя е разположена в подножието на планина, добре оборудвана с паркове и обществени пространства и въпреки че не е планирана кохерентно, е съкровищница от сгради и инфраструктура, чийто разказ се простира от древността, през ранната архитектура на индустриалната ера, забележително симпатичния местен прочит на модернизма, двусмислената архитектура на социалистическата епоха, спорния късен постмодернизъм, чак до постепенно започващата да се случва съвременна архитектура.Тази еклектична смесица създава напрежение, което би могло да предложи много на изследователски настроените ум и око, но за гражданско общество в състояние на продължил дълго преход, връзката между града като застроена среда и хората, не е лесна.
Остарелият дихотомен прочит на градовете, в който частно и обществено, както и природа и архитектура, се разглеждат като полярни противоположности, е концепция, която всички пост-индустриални общества се борят да преодолеят. Въпреки че това предизвикателство е още по-осезаемо в градове като българските, и в частност - София, които през последните две десетилетия претърпяха сериозни политически, икономически и социални промени, можем смело да твърдим, че в рамките на последните 5 до 10 години, бе обърната нова положителна страница в развитието на градската култура в София.
И така, какво променя нагласата на гражданите от апатична вяра, че обществената градска среда се моделира единствено от държавата и бизнеса, към експоненциално нарастващ интерес към местата на града и ентусиазирано желание проактивно да ги приспособят и променят? "Натрупване на личен опит в опознаването на града и общуването с него" изглежда като най-вероятният отговор. През последното десетилетие културните фестивали в София станаха инструмент за разкриване на потенциала на съществуващи пространства, сгради и инфраструктура в града и за приканване на гражданите да ги възстановят и повторно населят. Когато говорим за възстановяване на отдавна пренебрегвани или занемарени градски територии, повишаване на осведомеността за потенциала им като резервоари и генератори на култура, и за ново изграждане на връзки между тях и хората, всички от изборените по-долу инициативи се явяват важни реактиватори на “духа на мястото” и е съществено да бъдат споменати.
One Architecture Week (бивша Sofia Architecture Week)
Сред най-големите по мащаб и въздействие в списъка, One Architecture Week е и се надявам да остане ежегоден международен фестивал за архитектура и градоустройство, организиран от платформата за съвременна култура EDNO. Фестивалът стартира през 2008 г. като двудневна конференция по архитектура в София и се превърна във важно обществено събитие с продължителност и въздействие далеч над една седмица годишно, което стимулира широк професионален и публичен дебат за устойчиви социални и архитектурни практики. През годините фестивалът отвори за обществен достъп до поредица от по принцип труднодостъпни сгради и пространства в София, като например залата на бившия Партиен дом (понастоящем Канцелария на Народното събрание), Софийските обществени минерални бани, Националният дворец на културата в неговата цялост, и адресирайки въпроса за централизацията, постепенно премести по-голямата част от обширната си програма в Пловдив.
One Design Week (бивша Sofia Design Week)
Също управляван от платформата EDNO, One Design Week е международен ежегоден фестивал за дизайн и визуална култура, който се провежда от 2009 г. насам и е изключително успешен в извеждането на преден план на устойчиви и разумни практики в сферата на дизайна от цял свят чрез множество образователни и интерактивни събития, насочени в еднаква степен към професионална дизайн публика, към граждани и деца. Неговият принос към градската култура и познаването на града се увеличава още повече от факта, че всяка година фестивалът се провежда в не по-малко от 50 локации в София, като се започне от труднодостъпни институционални сгради, през изоставени места с потенциал да бъдат възродени, до малки частни галерии и арт магазини, и изрично насърчава посетителите да проучат всичките 50 места чрез игра с дизайн награди.
Датиращ от най-отдавна сред участниците в този списък, Sofia Underground е международен фестивал за съвременно изкуство и пърформанс, основан през 90-те години на 20-и век като реакция на социалната криза от онова време. Освен с легендарния си статус в съвременната българска творческа среда, благодарение на подчертаната си чувствителност към обществените процеси и динамиката на местната художествена сцена, Sofia Underground e известен и с това, че систематично поставя малко познати локации в града в центъра на дискусията за изкуството, културата, като красноречива илюстрация на това е последното му издание в подземията на НДК.
Съвместна инициатива на международни художествени организации, фестивалът се провежда от 2006 г. насам, обитавайки уникалната изоставена водна кула - любима, но малко известна забележителност, скрита сред съвременните жилищни сгради в квартал Лозенец.
По-ново, но също вече утвърдено допълнение към сцената на фестивалите за култура, които играят трайна и разпознаваема роля в укрепването на връзката между човек и градска среда от 2013 г. насам, ДОМА Арт фест е на мисия за повишаване на обществената ангажираност с културата и градските пространства, като всяка година представя актуални международни феномени на съвременното изкуство и култура в контекста на множество забележителни сами по себе си ъндърграунд локации в София и Пловдив.