Лек ветрец полюшва завесата и разнася натежалия от топлина въздух. Нежна джазова музика звучи приглушено в дъното, преплетeна с глъчката на играещи на улицата деца и чуруликащи птички. Чаша със студена лимонада и подрънкващи кубчета лед се поти на масата, а до нея разтворената книга си отдъхва за няколко минути. Денят е понеделник.
Ако си мислите, че това е описание на нечия ваканция или сцена от филм, вероятно ще сте прави. Но това е и картина от живота на все повече хора, избрали да задгърбят ритъма на “хамстер в колело” и да потърсят пълноценно съществуване “на бавни обороти”. Те се отдават на насладата от малките неща в живота, жилища, заобиколени от зеленина и природа, добра компания и време за всички онези неща, за които “времето не стига”. Slow life философията е преоткриване на чара на ежедневието, намиране на баланса и осъзнаване, че непрекъснатото преследване на “повече” и “по-нагоре” не е непременно формула за щастие.
И докато у нас тази идея все още трудно си проправя път и е избор за малцина, които избират места за живот като Slow Life District, то съществуват други точки на света, където slow life e в симбиоза с препускащия ритъм на новия век. Представяме ви някои от тях.
Пафос, Кипър
“Изгревите и залезите разказват истории, които дните и нощите премълчават.” Това поетично изречение от незнаен автор в пълна степен описва Кипър, защото първото нещо, което всеки стъпил на средиземноморския остров забелязва е невероятно красивия залез (или изгрев спрямо частта, в която се намирате). С цветове, излезли изпод палитрата на най-големия художник - Природата, изгревите и залезите на Кипър са нещо, което всеки ден, в който и да е момент от годината, кара неговите жители да затаят дъх и да се преклонят пред величието на Вселената. А когато денят ти е изпълнен с усещането за нещо неземно и божествено, дребните недоволства трудно успяват да помрачат доброто настроение.
В Кипър хората живеят на бавни обороти от векове. Типично за място, огряно от слънцето през по-голямата част от годината, и тук времето за работа е съсредоточено в ранните часове от деня, а ако нещо не е могло да се свърши днес - и утре е ден. Напук на всякаква съвременна логика, в която сроковете непрекъснато притискат и за да върви машината всичко трябва да се случва мигновено и сега, в Кипър винаги има време една работа да се проточи и все пак да бъде свършена.
Особено показателен пример за бавния живот е град Пафос. Най-малкият от четирите мулти-полиса в Кипър, Пафос е туристическа дестинация, ежегодно посещавана от около 500 хиляди туристи с нарастваща тенденция. Всеки попаднал тук обаче моментално усеща една промяна във въздуха. Напрежението изчезва, изместено от едно приятно усещане за безвремие. В Пафос, често ще видите млади хора, които пият кафе с часове, докато денят бавно гасне, ще видите семейства разхождащи се по главната улица край морето, ще чуете глъчката на деца играещи на улицата. Хората, живеещи в Кипър от векове са избрали семпла формула за живот - добра храна и добра компания, за които винаги се намира време.
Картината, разбира се, никога не е перфектна и често за осъществяването на някой значим проект или идея се чака с месеци, ако не и с години, а липсват и организационни меропрития, като концерти, театър и т.н. И все пак красотата на живота в Пафос е безспорна - хората отделят време за комуникация по между си, както и за наслада от обикновените неща в живота, без да се поддават прекалено на стреса и напрежението.
Пениш, Португалия
“Само живеенето не стига, човек трябва да има слънце, свобода и малко цветя” е казал Ханс Кристиян Андерсен, и макар той самият никога да не е стъпвал в Португалия, а още по-малко в Пениш, тези негови думи, описват най-точно същността на европейската столица на сърфа.
В Пениш философията slow life е философията на свободата, на слънцето, пясъка и прекрасните вълни. Град, разположен в най-западната част на континента Европа, на малък полустров врязан в Атлантическия океан, той ежегодна привлича хиляди запалени сърфисти от цял свят. Тук владетел е Океанът. Безбрежният хоризонт и мощта на разбиващите се в брега високи вълни, създават усещане за мимолетността на всичко и желанието за изживяване на всеки миг пълноценно.
В Пениш красотата е на особена почит. Тя е част от ежедневието - в греещите по балконите мушката и петунии, в къщите оцветени в ярки багри, в калдаръмените улици, във фреските из църквите или в могъществото на прибоя. Хората тук са свикнали на превратности, но те не са сломили духа и жаждата им за съществуване в хармония със себе си и заобикалящата ги среда.
Проблемите на съвремеността засягат и това спокойно място - трудности при намирането на работа, хулигански прояви, недодастъчно възможности за младите хора, но въпреки всичко хората в града остават задружни и отворени сърца, окрилени от своето усещане за свобода.
Рен, Франция
“Дайте време на времето” е поговорка приписвана на французите, и макар произхода и да не е съвсем потвърден е лесно човек да си представи френски почерк зад нея. Известни по цял свят с любовта си към хубавите напитки и качествената храна, французите определено са хора, които оценяват добрите неща в живота и знаят как да им се насладят.
Град Рен се намира в Северозападната част на страната и далеч не притежава бляскавата слава на Френската Ривиера и опияняващата аура на региона Бордо, но притежава едно друго качество - умението да дава време, не само на времето, но и на хората.
Исторически градът съществува от повече от 2000 години и с неговите околности е свързана легендата за Астериск, а в центъра му са запазени постройки със седемвековна история. Наред с църквите, манастирите и другите обществено-културни сгради, своя живот продължават и множество ресторанти, пъбове и сладкарници, помещаващи се в историческата част на града и вдъхващи живот на постройки на няколко столетия.
За жителите на Рен, slow life идеята се изразява в уважението и отделянето на време и внимание. Типично по френски за тях всеки детайл е важен, и той трябва да бъде изпипан внимателно. Това си личи в аранжировката на многобройните кафенета и ресторанти, където дори поставената на масата ваза с пъстро букетче има своята роля в цялостното впечатление и допринася за удоволствието от преживяването. Личи си и по старанието, с което жителите на града се опитват да запазят своите исторически сгради, като непрекъснато ги реставрират, но без ни най-малко да накърняват външния им вид.
Размяната на любезности в пекарната сутрин рано, разходка до фермерските пазари в околните села, дълъг обяд с добра компания и превъзходен сайдер - гордостта на региона, всичко това е част от френската идея за slow life - прекрасна смесица от традиции и новости.
Братислава, Словакия
“Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицита”, казва в една от песните си американския певец Грант Милър. В Братислава, нейните жители наистина знаят как да се наслаждават на разходката по улицата и са се постарали това да се превърне в едно приятно преживяване, за което си заслужава да се отдели малко време всеки ден.
Със своите около 500 хиляди жители, градът е сред най-малките европейски столици и ритъмът на живот, макар и типично столичен, е някак бавен и плавен в синхрон с движението на минаващата през центъра могъща река Дунав. За жителите на Братислава, ежедневието преминава в едно непрекъснато пътешествие между минало и настояще, заради архитектурно обособените централна историческа част и модерна жилищна периферия. Те умело са хвърлили мост между различните времена и са постарали да запазят добрите традиции и красиви спомени. Slow life философията тук се изразява в съхраняването не само на исторически обекти, но и на духа на отминалото време. Един от най-ярките примери за това са необичайните статуи, изпъстрили централните улици на града. Повечето от тях са на обикновени хора - чудати личности като Шон Наци, който всяка сутрин заставал на ъгъла до своята къща и прекарвал деня в поклони и поздрави към преминаващите дами. Срещата с тези живи, анимирани паметници предизвиква усмивка и топлина в сърцето. Те са поклон към истинската човечност - тази на ежедневието. В допълнение към тях - окичените с цветя стълбове, пременените в красиви цветове сгради, кехлибарения цвят на бирата и вкусните аромати от ресторантите - всичко това се слива в една уютна сърдечна атмосфера, която завладява със своето спокойствие.
Дъблин, Ирландия
Стара ирландска поговорка гласи “Когато Бог е създал времето, е създал достатъчно от него” и ако не друго за ирландците може да се каже, че знаят как да разтеглят времето, особено във весела компания.
Дъблин е една от най-популярните европейски столици, привличаща хиляди посетители годишно, главно около прословутия Ден на Св. Патрик - празник, отбелязван чрез тридневен запой и парад по улиците на града. Това е и най-големият празник за ирландиците, чиято история е низ от перипетии и трудности, но и извор на твърдост, упоритост и едно философко отношение към живота, изразяващо се в насладата от мига до степен на самозабрава. Ирландците умеят да живеят, така сякаш утре не съществува, но с едно наум, че вероятно ще трябва пак да се събудят и да отидат на работа. Донякъде това е и основата на ирландското разбиране за slow life - животът е истински само в този момент.
Характерно за жителите на Дъблин е и тяхното усещане за общоност. Независимо от тежкото историческо наследство на дългогодишната гражданска война, в столицата се усеща единомислие за бъдещето на града и неговото развитие. Редица проекти от инфрастуктурата се опитват да заличат оформилата се с времето социална граница между двете части на града, разделени от реката Лифи. Акцентира се на поддържане на паркове и градини и създаване на места за отдих, дори и в най-натоварените централни места. Организират се множество мероприятия - концерти, базари, мини-фестивали - с благотворителна цел, които спомагат за сплотяването на хората и повишаване гражданската отговорност. Допълнително внимание е фокусирано върху запазването и реставрацията на места и обекти, с голямо значение за историческата памет на ирландците, независимо дали става дума за фабриката на Гинес, дома на Джойс или най-стария дъблински пъб.
Всички тези фактори обособяват романтичния чар на Дъблин, като един град, в който неговите жители се чувстват комфортно, с усещането, че винаги могат да забавят ритъма на времето с чаша Гинес или отлежало уиски.
Slow life е нееднозначна философия. Но същността и се състои в умението на хората да извличат най-доброто от заобикалящата ги среда, като остават в хармония с нея. България е страна със спираща дъха природа и множество предпоставки за добър живот, само от нас зависи до колко можем да се научим да живеем в мир със себе си и околността.
Автор: Надя Кафкова
Надя Кафкова е журналист на свободна практика. Разделя времето си между България, Кипър и други пътувания, убедена, че единствено опознавайки различните култури, можем да разберем различията си. Цени малките радости в живота и вниманието към детайла.