Архитектурната професия представлява процес, който се развива в няколко етапа, докато се стигне до крайния продукт – изграденото пространство, сграда, квартал или град. Необходимостта от този процес, както повечето човешки инициативи, възниква с нечия мечта.
Част първа - за мечтите
Вашата мечта
Представете си вашия дом или къща?
Често клиентът (Вие) обвързва тази представа с нещо, вече видяно и което познава или е харесал в списание, като например резиденция с градина, засадена с лавандула, инспирирана от вилата на Коко Шанел „Ла Пауза” на Френската ривиера.
Мечтата на професионалиста
Наемайки архитект, изненадващо се оказва, че всъщност мечтите са две.
Защото освен вашата, съществува и друга мечта, тази на архитекта.
И докато вие мечтаете за уютна провансалска фамилна къща с двор, архитектът мечтае да създаде топ проект: иновативна типология на черна цилиндрична къща със стъклен покрив. От една страна, за да бъде номиниран за наградите "Мис ван дер Рое" или поне отразен в DEZEEN, и от друга - за да направи нова стъпка в развитието на архитектурата.
„Трябва да строим за човека така, че архитектурната конструкция да му дари радостта да бъде себе си, така че той да я почувства като свое продължение и допълнение...“, казва Айлин Грей, ирландски архитект-модернист, творила през първата половина на 20-и век. Думи, изразяващи стремежа на амбициозния творец, (дори и егоцентрик), да допринесе за добруването на човека.
Срещата на тези две различно красиви мечти определя първияи според мен най-деликатен и същностен предпроектен етап от архитектурния процес, в който се изясняват и синхронизират двете мечти.
Това се случва чрез разговори, обсъждане на референтни примери и практики, провеждане на анкети, докато се изгради доверие между възложител и автор, и се постигне единна, желана и от двете страни мечта-визия.
След формулирането на обща крайна цел, започва изработването на архитектурния проект, което е обвързано с конкретни отговорности и нормативи.
Градски мечти
Сега да погледнем в по-широка перспектива.
Освен гореописаните персонални мечти, съществува и друга по-мащабна мечта...мечтата за по-добър живот в градска среда.
Мечтата за удобен и красив „квартал”, „село” или „град” е комплексна и се състои от множество разнообразни мечти: мечтите на богатите жители, мечтите на бедните жители, мечтите на децата, на възрастните, на туристите, мечтите на бизнеса, мечтите на неправителствените организации...и т.н.
Но как се трансформират тези милиони желания в едно? Как се синхронизират и се стига до цялостна визия? И кой го прави?
Мастър план
Инструментът в планирането се нарича „Мастър план” (Генерален план). С него се решават отношенията между сградите и пространствата и се задават насоките за бъдещо развитие на дадена територия .
Мастър планът съдържа многопластова информация, която е събрана чрез наблюдение, статистика, мултидисциплинарни изследвания и също така отразява желанията на хората, чрез социологически проучвания, срещи със съответните общности, анкети и работилници.
С Мастър плановете се задава геометричната рамка (площи и височини), в която отделните елементи (сгради, улици, паркове и градини) могат да се развиват в следващите проектантски етапи.
Правят се за обекти, където се плануват група сгради с различни функции и предназначение: бизнес центрове, технологични паркове, кампуси, група сгради за градски зони, паркове и за целия град.
Възложител на този тип планове е инвеститорската компания, а когато мащабът е по-голям и засяга града – възложител е местната община.
В София еквивалентът на Мастър плана е Общия Устройствен План от 2009 година.
http://maps.sofproect.com/oup_sofia_cache/
Една от критиките, отправени към този документ е, че е недостатъчно комуникативен и е неразбираем за широката публика – жителите и гостите на града. Друг недостатък е, че е двуизмерен.
Честа практика в градовете по света е инициираните планове да се представят на жителите и гостите на града триизмерно, достъпно и атрактивно.
Във Виена успоредно със строителството на новата централна гара „Wien-Hauptbahnhof” през 2014 г. бяха възложили изграждането на временен изложбен павилион „Bahnorama”, където проектът беше представен по приятен и забавен начин със съвременен дизайн.
Архитекти “Bahnorama”: RAHM Architekten, Wien Снимки: личен архив |
Акцент в павилиона представляваше кулата, от която се разкриваха панорамни гледки към целия град и можеше да се наблюдава от горе изпълнението на самия проект.
Архитекти “Bahnorama”: RAHM Architekten, Wien/ Архитекти „Wien-Hauptbahnhof”: Theo Hotz, Zurich | Atelier Ernst Hoffmann, Vienna | Atelier Albert Wimmer, Vienna Снимки: личен архив |
Време е и София да бъде представяна чрез по-съвременни средства. С публично достъпен триизмерен макет, като за начало, в който да бъдат отразени съществуващото положение и бъдещите планове.
Позитивно за София
През последните години критиките към вида и управлението на града генерираха обединението на неформални и формални организации и лица, занимаващи се с градска среда, транспорт, екология и достъпност, като се създаде възможността заедно да лобират, изискват и работят за адекватно развитие на града.
Резултатът е, че в момента в София се случват няколко позитивни и стратегически проекта, които са в процес на развитие:
Стартира изработването на “Визия за София”, “София – Зелена столица” - и “София – град за хората”.
И в трите инициативи се прилагат методологии, с които да се осъществи комуникацията между гореизброените градски мечтатели и включването им в процеса за подобряване на качеството на живот в града.
Всички те са част и от общия световен стремеж за създаване на “устойчив град”, в който човек отговорно да може да реализира мечтите си.
Специализирано обучение „София – град за хората”, проведено от екипа на „Геел” на 29-ти и 30-ти март 2017 в Столична Община. Снимка: личен архив |
Затова завършвам този текст с утвърденото определение за устойчиво развитие, прието през 1987 г. с „Brundland report: OUR COMMON FUTURE” от ООН (United Nations World Commission on Environment and Development):
“...развитие, което задоволява потребностите на сегашното поколение без да нарушава възможността на следващите поколения да задоволяват своите потребности”
…и мечти!
Автор:
Милена Фетваджиева
Архитект
Основател на архитектурно студио URBANVIVA
Съосновател на Сдружение “Фрагмент”