На прага на пролетта, малко по-рано отколкото сме свикнали, ще празнуваме Великден.
Но пак си представяме същата трапеза, наблягането на количеството храна и домашни дейности по приготовленията също толкова трескаво, както и по Коледа.
И отновоочакваме накрая да ни е толкова тежко от яйца и агнешко, както и през миналата година?
Ние апелираме този път всички задружно да кажем „НЕ“ и отпразнуваме един различен, SlowLife Великден, който ще внесе усещане за простота на трапезата, мястото, приготовленията, но заедно с това повече емоции, внимание към детайла и отдаване на любов към любимите хора.
Говорим не за простота в истинския смисъл на думата, а в състоянието на духа.
Нека успокоим душите си и отпразнуваме победата на вечния живот като тази година пренесем празника по-близо до природата.
Ако времето позволява, спокойно можем да направим празничен пикник – с много яйца и козунаци, без излишни приготовления и тежки маси.
Този път ще обърнем внимание на малките-големи неща – ще се припичаме на слънце, ще се радваме на смеха на децата и ще знаем, че сме истински живи.
Вдъхновете се, заемете традицията от католическата вяра и скрийте яйцата из природата, за да може задружно децата да ги потърсят.
Не тъгувайте, че не можете да приложите тази идея, ако нямате двор.
Планината, полята, а защо не и близкият парк са също чудесно място за една великденска семейна неделна разходка.
Разбира се, ще завърши по наш обичай – с търсене на бореца.
Можете да се възползвате и от уютните беседки из парка, дори там вече да има други, непознати хора.
Общите ни празници са именно нещото, което ни обединява като хора, общност, както и начинът да се сближаваме. Така че защо Великден да не стане чудесен повод за ново приятелство?
Както и да изберете да празнувате, направете го с душата си. Животът не е нужно да се случва на бързи обороти, за да го определяме като успешен.
Slow Life – животът на динамичните хора!