Липсващи в България

Липсващи в България

Кратка биография:

Антонина Илиева е архитект с интерес към живия обмен между архитектурната теория и практика. Тя е една от четиримата архитекти в студио dontDIY , а от 2012 г. насам Антонина Илиева успоредно с това работи и по изследването си върху съвременната японска архитектура.




Всичко е взаимосвързано. Пълноценността на всяко от звената във формиращото облика на града взаимодействие граждани – институции – бизнес, е еднакво важна за хармоничното развитие на градската среда. Има основание, макар и все още подкрепено от малък брой успешни примери, да твърдим, че през последните 5 до 10 години манталитетът на гражданите и градската управа в София търпи постоянна промяна от песимистичната и пасивна към проактивна и търсеща решение на проблеми нагласа. Дори и да приемем, че въпросната повишена активност във взаимодействието между гражданите и институциите на този етап е предимно на ниво конфронтация, тя е видима.


Не дотам ясна в това тристранно взаимодействие в момента е ролята на бизнеса. Спрямо останалите актьори в градската среда, бизнесът в българския контекст е най-млад и в най-голяма степен натоварен с бремето да догонва и наваксва хипотетичното пропуснато. Тъй като бизнесът определено не е първа инстанция в комуникацията с гражданите, които в крайна сметка задават тенденциите в градската среда, изначално му липсва възможност да получи актуална информация, която да му даде възможност да се обнови и да премине от позиция на догонващ градските тенденции в позиция на активно създаващ такива.  Докато софийската градоформираща бизнес сцена вече е придобила известна маса и опит, тепърва и предстои да развие онази стратегическа смелост, която ще доведе до поемането по пътя на по-малко познатото, което обаче, добре планирано, има потенциал да доведе до радикални решения на проблемите на града.


В София липсват редица интересни типологии малки и средни обществени и комерсиални сгради, чиято специфика върви ръка за ръка с определен бизнес модел и чиято поява би позволила бизнесът да бъде непосредствено припознат като положителен участник в развитието на градската среда. В рамките на настоящия блог пост отправяме поглед към някои от тези с най-акупунктурен характер. Общото между избраните теми е, че всяка от тях насочва поглед към едни от най-разпознаваемите проблеми на градската среда в София. Общото между избраните успешни примери, които идват, както от чуждестранни, така и от български градове, е, че всички от тях излизат извън утъпканата пътека на добре познатото в собствения им контекст,понякога дори с известна доза чувство за хумор и така едновременно се отличават, както е важно за всеки бизнес, и създават добавена стойност в града.



Търсят се: Надземни многоетажни паркинги в централната градска част


 Успешен пример: Смесена сграда с многоетажен надземен паркинг с фасадно озеленяване в Хонг Конг. Проектант: Аедас


Паркирането е важен въпрос за градовете, откакто светът осъмва с автомобилите като основно средство за личен транспорт. В развиващата се и растяща София, темата е на дневен ред и до момента няма свое радикално решение. Надземните многоетажни паркинги са подходящ избор в гъсто населени централни градски части.И въпреки че паркингите са жизненоважно обществено съоръжение, чиято функционалност вече е отчетена включително и в други български градове, естетическата и екологичната уместност на тези инфраструктури в градски контекст понякога е под въпрос в град като София, който се бори да утвърди историческата си самоличност. Малко по-задълбочено проучване на тематични проекти, построени по света от последното десетилетие показва, че надземните многоетажни паркинги не само могат да бъдат съчетани със своите градски квартали, те всъщност могат да допринесат за съживяването им. Премислената намеса в техните фасади, които са най-малко функционално натовареният елемент в тази конкретна постройка, може да доведе до изненадващо положително въздействие върху социалния, екологичния и културния климат на града. Съчетаването на такава сграда с подходящ бизнес план с адекватни такси за абонамент и престой, логично би я превърнало в добре дошло нововъведение във всеки жилищен квартал.

Успешен пример: Покривът на многоетажния паркинг Щадсбергет (Градска планина) се ползва като парково пространство през лятото и като пързалка за шейни през зимата. Паркингът е любимо място за срещи и важна туристическа атракция в центъра на шведския град Питео. Проектанти: Уайт Аркитектер + Хеннинг Ларсен Архитектс




Търсят се: обществени и комерсиални сгради, черпещи популярност от възстановяването на историческа сграда

Успешен пример: Проектът “Магазия 1” превръща складова сграда от 1906 г.на Пристанище Бургас в многофункционална обществена сграда с уникална атмосфера, стъпваща на историческите архитектурни елементи, запазени и експонирани в сградата. Проектанти: арх. Десислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, арх. Петя Танъмова


Поради определено стечение на обстоятелствата, най-малкото защото е най-големият и стихийно развиващ се град в България, София от години насам страда от известна загуба на идентичност. Балансът между любимото и безценно старо и необходимото и функционално ново. Всеизвестен факт е, че адаптирането на исторически сгради навсякъде по света се ползва успешно за създаване на нови градски пространства - сгради и инфраструктура, емоционално припознати от публиката. В България също вече съществуват внимателно и адекватно реализирани примери за същия модел. Подкрепени от вариативен бизнес модел, който включва разнообразни функции, тези сгради са в състояние да се отплатят на всеки бизнес, който поеме риска по специфичните процеси, свързани с адекватна реконструкция - особено в софийския контекст, където това реално още не е правен в значим мащаб, а интересните като дадености и потенциал стари сгради и структури са в изобилие.

Поместен в сградата на бивша кланица, този съвременен кино център в Мадрид, повдига завесата към по-рано недостъпни за обществеността градски типологии. Проектант: Чуртичага & Куадра Салседо Архитекти




Търсят се: нестандарти решения на тривиални проблеми, може и с щипка чувство за хумор

 

 

Успешни примери: Обществени тоалетни в Австралия, Япония и Китай. Проектанти съответно: Саймън Кнот и Тим Блек, Шуичиро Йошида, Х-Ърбан Асошиътс


Завършвайки с до известна степен шеговита нотка, можем да добавим още една интересна типология малка комерсиална сграда, която върви ръка за ръка с уникален бизнес модел, даващ решение на вечен градски проблем: обществените тоалетни. Колкото и да се стараем да не мислим за тях, на всеки се налага да ги използва от време на време. В усилията си да ги направим незабележими, ги стандартизирани, погребваме в подземни бункери и занемаряваме. А какво, ако смел предприемач приеме нелекото предизвикателство да плува срещу течението и именно прекрасно поддържани и с уникален дизайн обществени тоалетни станат основа на бизнеса му?