| Ангажименти, задачи, висока ефективност, успех, реализирани проекти, срокове… burn out. |
Има ли място за реално усещане за живот в ежедневието на съвременния човек? Делниците, дори уикендите, започват с въпроса: какво ще правиш днес? По време на ваканции, в неделя, на Великден и Коледа. Няма време за съзерцаване, за тишина и... за нищоправене. Амбицията и демонстрацията на неизчерпаема енергия никога не заспиват. Общественият натиск, преди всичко този в социалните медии, задължава всеки уважаващ себе си профил да споделя поредица от сторита и постове, които доказват активност, познанства, споделено време с най-различни хора и най-вече изкачване в обществената стълбица. На другия полюс са хората, притиснати от необходимостта да откриват нови методи на себеоткриване и себеопознаване, но и това бреме не е леко. Преди да отдели 2 седмици, за да сподели незабравимите си мигове на медитация на о. Бали, модерният Аз е работил денонощно, за да финансира инициативата.
Нищоправенето всъщност е онази нормалност, която динамиката и общата еуфория бавно и сигурно успяват да убият. То е необходимото на всеки ум и тяло време, в което няма списък, график и цел. В което, както казват децата, всеки си позволява да гледа в тавана, без да калкулира как това влияе на имиджа му, на успеха му и на желаното бъдеще. Нищоправенето всъщност е умението на всеки във всяка възраст да се държи безотговорно към времето си. Да не го оползотворява, да не го уплътнява, да го пилее, така сякаш е на 2 и има цялото време да се въргаля в леглото.