Годината е 2005-та. В центъра на Будапеща група младежи от различни европейски държави се суетят в търсенето на улица “Казинци”. Регионът е в сърцето на града, 7-ми район, изпъстрен с прекрасни Art Nouveau сгради и в близост до основните забележителности, но всичко е потънало в тъмнина и подтискаща разруха.
Младежите участват в нещо като “търсене на съкровище” - до тях е достигнал слуха за необичаен, нестандартен и много интересен бар.
След продължително лутане, те се озоват пред мрачна сива фасада от преди 100 години и с леко свито сърце се гмурват в приглушената светлина на някога приветливия жилищен вход. В следващия миг, пред очите им се открива удивителна гледка. Зад солидната фасада стои една полуразрушена сграда, за която сякаш някой е натиснал гигантски бутон “Пауза”. Бившата малка жилищна кооперация все още е запазила контурите на някогашните си стаи, високите три-метрови тавани, но всичко е трансформирано в едно гигантско отворено пространство, сега превърнато в бар. Прекрачването на прага през солидната външна фасада, е като прекрачване на “Хогуортс експрес” * и попадането в нов магичен свят.
В полумрака на това удивително място ги очакват още изненади. Младежите разпознават маси, столове, стари дивани, скринове, детски играчки, всякакви предмети от бита, събрани сякаш от огромен вехтошарски склад. И всичко това, преобразено в интериор на бар. Еклектична атмосфера, с незабравим ефект. Никой тогава все още и не предполага - но в този бар се зарaжда един нов модел за използване на градското пространство и неговата история.
Скок във времето - 14 години напред. Същата улица - съвършено различна картина. “Казинци” е вече ярко осветена и по нея и съседните улици се люшкат тълпи от пътешественици. Те или влачат куфари и раници към някое от стотиците AirBnB-та в квартала, или просто пият бира в някое от многобройните вече руин-пъбове (от англ. Ruin -руина).
Мястото, което групата младежи посещават преди толкова години се оказва златна мина за привличане на туристи в града. Барът не само получава култов статус като “място, което непременно трябва да посетите”, но и дава началото на цяла една нова тенденция в града - хипстър-туризма. Най-удивителното на тази мода е факта, че предприемчивите и идейни унгарци успяват да извлекат максимална полза от своето минало и да превърнат стари и порутени места и непотребни на вид предмети в стилни съвременни пространства с попарт, ретро или бохо дух.
Допълнителен стимул за разцвета на хипстър-туризма дава и бума на т.нар. краткосрочни наеми, от който към момента се възползват около 11 хиляди къщи и апартаменти в Будапеща (според данни на АirBnB).
Но какво точно правят унгарците? Къде се крие разковничето на техния успех? Какви изводи може да извлечем от техния опит?
Да започнем с един поглед отгоре.
Архитектурната мозайка на един град
Унгарската столица с право се гордее със своята архитектура. Забележителните сгради са не една и две, като се започне от нео-готическия парламент, извисяващ се на брега на Дунава и се стигне до нео-ренсансовите имения по булевард “Андраши”, обявен за защитен културен обект на ЮНЕСКО. Базиликата “Св. Стефан”, Музеят на приложните изкуства, Синагогата, баните “Сечень”, Замъкът и Цитаделата, мостовете над Дунав - изброяването на значими обществени обекти в Будапеща може да продължи дълго.
Но всъщност не само обществените сгради заслужават внимание. Архитектурните стилове от последните 250 - 300 години са оставили своя отпечатък и върху жилищните сгради. Барокови фасади в Обуда, баухаус къщите в квартала Пашарет, многообразието от стилове в Пеща, дори и блоковете в стил “класически социализъм” в по-крайните квартали на града - всички те съставят един любопитен архитектурен пъзел - триизмерна хронология на градската история.
Будапеща се гордее с всеки етап от своето развитие. Подобно на маслена картина-шедьовър, красотата на града е видна само след натрупването на различните пластове и багри - в случая сгради, улици и отворени градски пространства. Уважение към сътвореното минало, независимо от неговата естетическа стойност от сегашна гледна точка, е ключова за разбиране на умението на унгарците да съхраняват своята историческа памет.
Закони, закони, закони
Наред с Париж, Атина и Рим, Будапеща е четвъртата столица в Европа с ограничение във височината на постройките. Тази граница е заложена на 96 метра - точната височина на сградата на Парламента и базиликата Св. Стефан, завършени през 1904 и 1905 година. Повече от сто години по-късно този закон остава непроменен и се спазва строго. Затова дори и сега, погледната отгоре Будапеща изглежда компактна, стегната и някак застинала във времето. За управниците и жителите на града е ясно, че да запазят духа на своята столица, те трябва да направят всичко възможно да запазат и нейното “тяло”.
Освен закона за височината на сградите, съществуват и няколко инициативи, занимаващи се с реконструкцията на различни обекти. Най-мащабна е програмата “Имре Щайндл”, кръстена на най-значимия унгарски архитект на ХХ-ти век. Тя съществува от 2016 г. и наскоро бе удължена с нови проекти до 2020 и бюджет от над 15 милиона евро. Едно от основните изисквания към фирмите, занимаващи се с реконструкцията, е точната възстановка на обектите.
Подобни са изискванията и при реиновацията на жилищни сгради в града. Будапеща е известна със своите кооперации с вътрешни дворове. Специален закон защитава историческата стойност на тези сгради и макар обновленията вътре да се разрешени, самите фасади и общи помещения, като стълбища и площадки, остават непроменени. Те могат единствено да бъдат почистени със специална технология за сметка на живущите в сградата и под надзора на комисия.
Въпреки тези наглед строги закони, непозволяващи строителни волности, жителите на града съумяват да съвместят и своите модерни нужди. На първо място още през 50-те години в града е започнала повсеместна газификация и в резултат, дори и сгради на почти 200-години сега са оборудвани с модерни отоплителни и кухненски уреди на газ. През последните 20 години масово са поставени климатици, а много жилища са преструктуирани в офиси, ресторанти или заведения. Будапеща се обновява, но без да изтрива миналото си.
Креативност и предприемчивост
Точно тази идея за непрекъснато обновяващия се, но запазващ духа на миналото град е разковничето за туристическия успех на Будапеща. Строгите рамки на закона, маркират полетата на действие, но не ограничават креативността и предприемаческия дух. Или иначе казано, унгарците умеят да превръщат пречките в предимства.
Така например, неудобните от съвременна гледна точка стаи с триметрови тавани, за които е забранено да бъдат “снижавани” масово са оборудвани с очарователни мецанини. Това са дървени конструкции със стълбичка и площадка, на която е поставено легло. Спестява пространство, дава допълнителна свобода в аранжировката на интериора и запленява посетителите.
Мецанините са особено популярни сред собствениците, отдаващи своите жилища за краткосрочни наеми, като тяхната креативност е забележителна. В един от тях леглото е поставено върху банята, направена като финска сауна.
Удивително, но най-успешната идея за рециклиране на миналото в нова форма идва буквално от вехториите. В Будапеща съществува традицията на т.нар. lomtalanítás или иначе казано - ден, в който всеки жител на града може да си остави ненужните мебели, посуди, украси и всякаква покъщнина на улицата. Тези дни са строго определени в зависимост от квартала и се организират един, два или повече пъти годишно. В рамките на този ден - всеки има право да си вземе каквото му хареса от изложеното на улицата, а онова, което остане се извозва от фирмите за чистота.
И ето тук се намесва историята на бара, за който говорихме в началото. С декор, направен изцяло от предмети, събрани от улицата или донесени от хора, на които те вече не са нужни, мястото се превръща в еклектична картина на миналото. Тук животът на хиляди хора е събран под формата на ненужни вещи. Като всяка добра и (почти) безплатна инициатива и тази набира популярност бързо. В рамките на няколко години изникват десетки подобни заведения. Модата се разраства и обхваща и жилищните пространства. AirBnB и другите платформи позволяват на десетки хора да превърнат наследствените си стари апартаменти в артистични бохо-квартири. Непотребното за едни се превръща в съкровище за други - рециклирани вещи се трансформират в артистични дизайнерски украшения. Ограничения няма, всичко е въпрос на идеи и творчество.
Гостите на града са запленени. Посещението на столицата се превръща в лично преживяване със специфична атмосфера. Така комбинацията между частната инициатива, гражданската отговорност и законовата рамка се превръща в една работеща идея. И макар процесът да не е винаги плавен и лишен от спънки и погрешни стъпки, е ясно, че с правилната нагласа, промените в градското пространство носят полза за всички.
Поуката за нас?
Британският писател Джон Брейн казва, че за да обичаш един град, трябва и той да те обича. Примерът на Будапеща обаче, показва че този процес е реципрочен. Жителите на унгарската столица се отнасят с уважение и отговорност към своята градска среда, защото са осъзнали, че това е общият им дом и от тях зависи той да бъде уютен и привлекателен за посетителите.
Въпросът е, можем ли и ние да направим същото?
Автор: Надя Кафкова
Надя Кафкова е журналист на свободна практика. Разделя времето си между България, Кипър и други пътувания, убедена, че единствено опознавайки различните култури, можем да разберем различията си. Цени малките радости в живота и вниманието към детайла.
*”Хогуортс експрес” - в романите за Хари Потър, магическият влак, с който героите пътуват към училището за магьосници.
Снимки:
1. Първият руин-пъб в Будапеща (Facebook);
2. Фасади (свободен архив)