Най-после настъпи времето за четене. Дългите студени вечери не предразполагат към нищо друго, освен към удобно настаняване с чаша чай на дивана в компанията на хубава книга.
А те, книгите, имат онова магическо свойство да ни пренасят в светове, които живеят между кориците им и чакат смелите да разкрият тайните им.
И всеки път, когато разтворим страниците на любимите си романи, отново се срещаме с онези герои по онези места, които са ни накарали да забравим, че има време и реалност тук.
Нека си припомним пет класически заглавия, които си подхождат с дъждовно време и чаша чай.
Приятно четене:
„Празните мисли на един празен човек“ Джеръм Джеръм
Лентяйството, любовта, яденето и пиенето, безпаричието, лошото настроение, суетата, успехът в живота, стеснителността, паметта, изкуството да се вземат решения и как да бъдем щастливи с малко... Eто няколко от въпросите, върху които разсъждава Джеръм К. Джеръм в "Празни мисли на един празен човек", щедро подправяйки размислите си със забавни примери, случки и анекдоти.
Разсъждава остроумно и мъдро, добродушно и прочувствено, дълбоко и утешително - увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими, само ако не ги взимаме прекалено на сериозно.
„Великият Гетсби“, Ф.С Фицджералд
"Великият Гетсби" е много повече от историята на една любов, разпаднала се, преди да се осъществи. Това е роман за дръзкия възход и шеметното сгромолясване, за крехката сила на парите, за амбицията, успеха и надеждата, чрез тях да се спечели щастието и да се постави ново начало; а също и пленителна картина на двайсетте години от XX век, годините на джаза и "изгубеното поколение".
Според всички класации на читатели, критици и издатели "Великият Гетсби" е в десетката на най-добрите англоезични романи.
„Лолита“, В. Набоков
Макар и провокативна, книгата пленява с красивия си език и лежерно лятно случване на събитията.
Сп. Венити Феър нарича романа „Единствената убедителна любовна история на XX век.“, което е достатъчно, за да посегнете към нея в дъждовния следобед.
„Зорбас Гъркът“, Н. Казандзакис
"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."
Ако можем по нещо да приближим две толкова далечни култури, колкото са средиземноморската и скандинавската, то е по умението и на едните, и на другите, да се наслаждават на момента, да търсят удоволствието в простите неща и да имат онази философска нагласа към живота, че всичко, което ни се случва, е хубаво, защото ни се случва, защото го живеем.
Книга, на чиято и страница да отвориш, ще намериш мъдрост, върху която да разсъждаваш, която да ти даде подкрепа и посока.
И всичко това се излива леко и естествено през устата на един уж неук човек – Алексис Зорба, който обаче знае всичко за живота, жените и обичането.
А чаят нека е от билки, събрали в себе си дъха на лятото. Дъждът само ще е неговата добра компания.