Има много причини градът да ви уморява, както и общите събрания на входа и позвъняването на вратата по никое време. Всичко, което съпътства избора ви да обитавате апартамент. Но все пак в класацията на най-важните три неща, можем да подредим най-често срещаните.
Имате куче. Не просто малка пухкава топка, която носите в чанта в мола и която спи на коленете ви във фризьорския салон, а съвсем истинско куче. То има нужда от пространство, от къщурка на двора, от лесен достъп до трева за ровене и преди всичко от свободата да си гризе кокала без да получава забележки, че разнася месо из дневната. Всъщност, ако едно семейство живее в къща, то със сигурност има щастливи деца, че имат домашен любимец и домашен любимец, щастлив от факта, че дворът е на една врата разстояние.
Имате деца. Децата не са ангелчета с руси къдрици, клонинги на Малкия принц или спящата принцеса Бел. Те са онези създания, които природата е дарила с неизчерпаема енергия и те са толкова по-възбудени, колкото повече шум вдигат. Разсипват кутията с части на конструктор, строят писти и мятат колички по тях. Списъкът може да бъде продължен до безкрай. Децата вдигат толкова шум, че съседката отдолу се обажда на полицията, полицаите ви държат отговорни за лошия контрол над децата ви, а вие само искате тези години да излетят по-бързо. В цялата шумотевица от играчки и игрички, съвсем забравяте, че и вие сте потърпевши.
Съседът отгоре обича да пробива дупки. Не обикновени дупки в мебелите или за един корниз, а цели дълги, широки, сериозни улеи в плочата, в които си подрежда кабелите. Властелин на кабелите. Годините минават, нуждата от дупки - не. Съседът знае по-добре от всеки друг националните празници и явно планира във всеки от тях да ви зарадва със звука на бормашината си. Вашето неразбиране към неговия поздрав е изцяло ваш проблем.
Или пък не е. В един миг просто ви идва твърде много. Ето този е моментът, в който решавате, че животът е твърде кратък, за да го живеете в апартамент и започвате да си избирате къща.