назад

Професията архитект – мечти и отговорности. Част II – за отговорността.


aрх. Милена Фетваджиева

Магистър по Архитектура от Ротердамската академия по архитектура и градски дизайн и сертифициран консултант към Германския съвет за устойчиво развитие. Основател на архитектурно студио URBANVIVA, София.

Лицензиран проектант от Камара на архитектите в България и от Архитектурния регистър на Холандия.



Професионална отговорност в цифри

За да практикува, архитектът е необходимо да притежава Проектантска правоспособност. В България Проектантската правоспособност се издава от Камара на Архитектите в България (КАБ) въз основа на дипломата за завършено образование и доказан стаж по специалността.

В КАБ сме регистрирани 4 548 архитекти, урбанисти и ландшафтни архитекти.

(https://kab.bg/registr/arhitekti/)

За сравнение, в Архитектурния регистър на Холандия (Кралство Нидерландия) (https://www.architectenregister.nl/en/the-architects-register/about-us) сме регистрирани 14 101 души, от които 75% са архитекти (9871 души ), 13% - интериорни дизайнери, 6% - урбанисти и 5% - ландшафтни архитекти.

560 000 са общо регистрираните архитекти в  Европа, регистрирани към Европейския Архитектурния Съвет (АCЕ).

През последните десетилетия по-голямата част от тези 560 000 архитекти, заедно с инвеститорите, строителите и регулаторите се стремят да проектират и строят устойчиво - съвременният еквивалент за отговорност, с единна цел  - развитие на здравословни и качествени за живот градове.




Какво е устойчивост?

У нас често разбирането за устойчивост се свързва с употребата в строителството на естествени материали като дърво или камък.

Устойчивостта като част от съвременния технически речник е по-комплексен термин, който оценява цялостно даден обект (градска среда, сграда или нейните компоненти) през три основни аспекта – екологичен, икономически и социален.

Схема:  студио URBANVIVA


Погледнато през тези три аспекта, устойчив материал е не просто естественият материал, а този, който:

- е възможно да се рециклира, с което отговаря на екологичните критерии;

- е локално произведен, с което задоволява икономическите критерии;

- притежава сертификат за произход, като за „камък” или „дървен материал” се изисква сертификат, с който се декларира, че при добива не е използван детски труд, което е социално отговорно.


Официалната дефиниция за устойчиво развитие е приета през 1987 от Световната комисия за околна среда и развитие към ООН с доклада Брундланд “Нашето общо бъдещe” .

„Устойчиво развитие е развитие, което удовлетворява потребностите на днешното поколение, без да застрашава възможността на бъдещите поколения да задоволят своите потребности”.

Критичната важност на устойчивото строителство се подчертава от европейската директива ISO 15392:2008, https://www.iso.org/standard/40432.html, с която са установени общите принципи на устойчивостта.


В сектора на строителството и планирането преводът на горната формулировка се изразява в стремежа към намаляването на въздействието на строителството върху околната среда чрез прилагане на групи качествени критерии, представени от различни стандарти за оценка на устойчивостта.




Сертификати за оценка на устойчивостта

Най-широко прилагани стандарти за оценка на устойчивото строителство са:

- Британската BREEAM (BRE Environmental Assessment Method),

създадена през 1990г.;

- Американската LEED (Leadership in Energy and Environmental Design), създадена  през 1998г.;

- Немската DGNB(Deutschen Gesellschaft fu"r Nachhaltiges Bauen), създадена през 2008г.


Други известни системи са австралийската Green Star, международният проект GBC (Green Building Challenge), френската HQE и японската CASBEE.


Общото между различните системите е, че оценяват дадения обект според сбор от икономически, социологични и екологични критерии за качество .

Втората прилика е, че оценяват обектите във времето, в рамката на целия им жизнен цикъл: от добив до демонтаж и възобновяване.


Сертифицирането е доказателство за реалните характеристики на сградите и допринася за изграждането на позитивен търговски образ.


Критерии за качество на DGNB

 DGNB е най-младата система за сертифициране на устойчиви сгради и се определя като система от последно поколение. Обхваща фазите на проектиране, изграждане и експлоатация по време на целия жизнен цикъл на сградата. Системата обхваща повече от 50 критерия за устойчивост.

Налице е разделяне между качествата на сградата, качествата на процесите при проектиране, строителство и експлоатация и качествата на местоположението й.

Основните показатели за оценка са обособени в шест основни групи: екологично качество, икономически показатели, социо-функционално качество, техника, процеси и местоположение. Системата дава пълна свобода на проектантите при оформянето на сградата. Сертификати се присъждат в зависимост от качеството в три категории – злато, сребро и бронз.

Някои от най-важните критерии, засягащи градоустройственото планиране и архитектурното проектиране са:

- Достъпност до обекта с обществен транспорт, пешеходно и с велосипед - интересното в този критерий е, че освен планиране на вело-стойки, е необходимо те да бъдат осветени, а в офис-сградите да се предвиди санитарен възел за преобличане на работещия;

- Достъпност за всички хора;

- Качеството на въздуха в сградата и околното пространство;

- Употреба на локални материали с продуктов сертификат;

- Изпълнение на зелени покриви.

Архитекти на детски научен център Музейко: арх. Лий Сколник от  LHSA+DP, Ню Йорк / А&А Архитекти, София

Снимка: личен архив


Устойчиви сгради в София

Сертифицираните сгради в София са предимно обществени. Прилагат се системите BREEAM, LEED и DGNB, като изборът на сертификат зависи от инвеститора и неговото портфолио.

Един от най-добрите реализирани примери е сградата на детски научен център „Музейко” http://muzeiko.bg/bg/pages/building-4.html, сертифициран с LEED GOLD, което е най-високата степен на американската система.

Сградата е с озеленен покрив и е достъпна за всички, паркирането с автомобили е ограничено, забранено е пушенето в околното пространство.

Архитекти на детски научен център Музейко: арх. Лий Сколник от  LHSA+DP, Ню Йорк / А&А Архитекти, София

Снимка: личен архив, Ателие ” Професията архитект” за деца лишени от родителски грижи, проект на студио URBANVIVA


Други сертифицирани сгради са:

Американското посолство в София (LEED), Софарма Бизнес Тауърс (DGNB), Бизнес сградa A.02 в Sofia Airport Center (LEED), Офис сграда ЕКСПО 2000 (DGNB), Сердика Център София (DGNB), Офис сграда на фирма Кнауф (DGNB), Административна сграда на Център за изследване на демокрацията (DGNB), Lidl (BREEAM), Сан Стефано Плаза (BREEAM) и др.


Устойчив град ли е София?

София е зелен град, заради планината, парковете и кестените.

Но София не е достъпна за всички. Хората в неравностойно положение, хората с ментални ограничения, възрастните лица, които са с бастуни, бебетата в колички, децата ни на тротинетки и всеки със счупен крак, трудно се придвижваме както в публичните пространства, така и в голяма част от сградите.

И в цялата страна дишаме доказано мръсен въздух http://www.dnevnik.bg/zelen/2017/04/05/2948774_grajdani_suzdadoha_mreja_za_izmervane_kolko_mrusen_e/

Поради това София, поне засега, в смисъла на устойчивостта, не е зелен град.

И всичките 4 548 професионално отговорни проектанти би трябвало да работим, заедно с администрацията и инвеститорите, за корекция на горното с простата цел – здравословен, дълъг и активен градски живот.


Първа част на статията "Професията архитект – мечти и отговорности", можете да прочетете на този линк:

http://bld.bg/aktualno/novini/profesijata-arhitekt-mechti-i-otgovornosti/70 

Свързани новини

Градски пространства за деца - места за игра и неформални обучения

Тенденции в дизайна на детските площадки

повече

За градските фестивали и сближаването на хората с града

Арх. Антонина Илиева за положителното развитие на граската среда и култура в София.

повече

Запитване: